От 2007 година се занимавам предимно с отглеждането на танганайски цихлиди и то предимно трофеуси. През този 6-7 годишен опит отглеждах и отглеждам доста видове трофеуси, но честно да ви призная, сега като се замисля си минах през доста премеждия и трудности при тяхното отглеждане. В тази тема ще се опитам да степенувам трофеусите, които общо взето са ми били най трудни през цялото това време, в което се занимавам с тях.
Ето и класацията ми:
1. Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow
2. Tropheus Golden Kiriza
3. Tropheus Brichardi Kapimba - Canary Cheek
4. Tropheus moorii Nkamba Bay - Ilangi
5. Tropheus sp. Red Moliro
- На първо място бих поставил Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow - Поставям този трофеус на първо място защото имах с него два неуспешни опита да ги отгледам и да ги развъдя успешно. Първият път си купих от Германия колония от 20 риби, които ги отглеждах до към третата им година и за този период извадих от тях само 12 малки трофеусчета, които с голям зор отгледах от тях само 6 бройки, които после продадох на нов ентусиаст да отглежда от тях. В последствие колонията замина при Иван от Сърбия и им загубих дирята на тази първа моя колония от Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow. Въпреки това, не се отказах от неуспешното отглеждане и след около година си купих още една колония този път от Словакия. Рибите отново бяха 20 бройки. За тях таях повече надежди поради опитът който вече бях натрупал, но за съжаление и те удариха на камък както първият път. С течение на времето рибите се оформиха като възрастни рибета, но при този втори опит неуспехът ми беше съпроводен от това, че повечето риби и то близо 80% от тях се оказаха мъжки. С времето една част от тях се избиха, а малкото женски които бяха останали бяха подлагани на непрекъснат тормоз от и без това многото мъжкари. В този период успях да видя само един път женската с надути бузи, но поради не знам си какви причини и фактори тази женска трофеуска не можа и тя да съхрани яйцата и така взех окончателно решение, че с този вид нещата не са както трябва и ще трябва да се откажа от отглеждането на един от най-привлекателни за мен трофеуси Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow. След като се замисля сега си давам сметка, че неуспехът ми с този вид се дължи по-скоро на липса на късмет, от колкото на някакви външни фактори, но поради факта че и ми бяха любими трофеуси преди да се сблъскам с двата ми неуспешни опита при отгледането ми ги наредих на първо място в тази класация.
- Вторият вид това са Tropheus Golden Kiriza. Преди да опиша защо и какви трудности съм изпитвал с тях искам да споделя, че това са може би най-спокойните трофеуси. Никога не съм виждал между тях вътрешна видова агресия, а спокойното, дори флегматичното им поведение не веднъж са ме карали да се замислям, че това направо не са риби от този род, а някакъв друг вид, който не е описван до момента. С тези трофеуси проблемите ми може би идваха от това, че както повече учени пишат са хибриди. Хибридите са винаги по-неустойчиви на всякакви външни промени, начин на хранене, качество на водата и др. От там идва и това, че спрямо другите ми видове, това са трофеусите, които най-често боледуваха от блоат. През тези 6 години от както ги гледам, няколко пъти им сменях аквариумите и аранжировката докато стигна до оптимално решение тези риби да преодолеят стреса. Друга трудност при отглеждането им беше, че въпреки плодовитостта им винаги изпитвах трудности при отглеждането на малките от стадият на яйцата в инкубаторите докато достигнат около 3-4 см. и са сравнително годни вече да ги пуснеш в общият аквариум при родителите им. Обаче нека започнем с този втори проблем от самото начало. При многократните ми опити в различни инкубатори и промяна качество на водата да отгледам и развия до личинки яйцата, опитите ми винаги достигаха на неуспех или по скоро 90% от тях мухлясваше или побеляваше. Изглежда и хайверът и малките както при родителите им са по-податливи на различни външни предпоставки и съответно изискват повече грижи и постоянство от собственика на тези трофеуси. Следващото бедствие с тези Tropheus Golden Kiriza идваше след като са вече оформени рибенца и е минало около месец. Тогава започват да измират на един определен размер между 1,5-2 см. Ако някои от тях прескочат тази възраст и стигнат до към 3-4 см. развитието им се подобрява, рибките укрепват доста добре и се развиват в последствие до възрастни трофеуси.
Ето поради тези трудности поставям Tropheus Golden Kiriza на второ място по сложност при отглеждането им. Много хора, ще кажат, че тук проблемите са ми в пъти повече от Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow, но въпреки това аз все още ги отглеждам и въпреки трудностите добавям по някоя и друга рибка към общият си аквариум така, че да поддържам някаква оптимална бройка, тако че да не загубя завинаги този вид при мен.
Следва продължение...........
Няма коментари:
Публикуване на коментар