Степен на трудност при отглеждането на трофеуси - Част ||

Продължение...

Следващият трофеус, който страшно много ме затрудни при неговото отглеждане и съм го поставил на трето място това е Tropheus Brichardi Kapimba - Canary Cheek. За съжаление от този трофеус не ми останаха нито една бройка. Тях ги закупих преди 4-ри години от Германия. Взех си 15 бройки. Докато бяха малки нямаше никакъв проблем и страшно много им се радвах. С времето си растяха задружно, докато не пораснаха и станаха полово зрели, а от там произлязоха и проблемите ми с тях. По агресивен трофеус от тях никога съм нямал. Отначало се обособиха двама доминиращи мъжки и превзеха аквариума. С времето започнаха един по един да тормозят себеподобните си, провеждаха невероятни битки с други конкуренти. Толкова пребити и изтормозени риби като при тях никога не съм виждал. Други от непрекъснатият тормоз на доминантите дотъкава степен сринаха имунната система на другите, че от стрес и кой знае друго какво или си умираха от уплаха или се блоатваха и подуваха и след няколко дена също стигаха до фаталният край. Така докато останаха само тези двата доминанта и една женска. Накрая алфа мъжкият уби и другият, а накрая от тормоз си одите и женската. След време този мъжки и той се спомина от блоат. Да, ужасяваща гледка бяха тези трофеуси, но всичко с тях приключи. Не си мислете, че не опитвах различни комбинации да спася и останалите. Комбинирах ги с други риби, отделях мъжките, изолирах ги временно в други аквариуми или развъдни мрежички, но нищо не помагаше. В крайна сметка след 4-ри години вече нямам от тях и хем ми е жал, хем съм облекчен, че се отървах от тези разбойници. Поради тази цялата история нареждам Tropheus Brichardi Kapimba - Canary Cheek като един от трудните ми стъпки в отглеждането на трофеуси.


Четвъртият по трудност трофеус, с който съм имал затруднения е Tropheus moorii Nkamba Bay - Ilangi. Тук и при петият вид няма да изпадам в такива големи полемики и спомени, защото долу горе нещата се препокриват с някои от предходните ми видове.  Tropheus moorii Nkamba Bay - Ilangi се доближава и сходно нещата стоят като при Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow. Отгледах ги, станаха невероятни риби, като снимки могат да се видят в тази тема от блога ми:

http://tropheus-petrochromis.blogspot.com/2012/06/tropheus-moorii-nkamba-bay-ilangi.html

Станаха изключително красиви риби, но така и не можах да извадя поколение от тях с изключение на три рибки. След време реших да се отърва от тях и ги продадох. В момента имам нова колония от 22 ropheus moorii Nkamba Bay - Ilangi, които закупих от Словакия и се надявам с тях да имам по-добър успех.


Последният вид, с който съм се затруднявал е Tropheus sp. Red Moliro. На пръв поглед това е един от непретенциозните видове, доста разпространен и се отглежда от много акваристи. Също така лесно се развъжда и е доста атрактивен поради червеният си цвят на оцветяване. С него нещата стоят долу-горе по сходен начин като при Tropheus Brichardi Kapimba - Canary Cheek. Tropheus sp. Red Moliro, които съм отглеждал винаги са били доста агресивни и винаги не достигах до някаква симбиоза между тях, така че нещата да се развият благополучно. Преди време си закупих 30 трофеуса от Словакия. Един мой приятел много ги хареса и му дадох 15 бройки при него и 15 останаха при мен. Сега в момента са останали 8 трофеуса и за да не губя пространство и да ги държа в един аквариум ги обединих с Tropheus Golden Kiriza. Може би заради това, че вторите са доста спокойни тези осем бройки и те се успокоиха при тях и сега нещата вървят по правилният път. Надявам се след време да мога да извадя от тях някоя друга бройка и да увелича колонията си от тези риби и така отново да ги прехвърля в самостоятелен аквариум.

За финал бих казал, че това е одисеята ми по трудност с отглеждането на няколко от 20-те ми вида трофеуси, които съм отглеждал. С тези винаги съм имал проблеми. Може би ще напиша някой път и тема, в която ще опиша и трофеусите, които са ми били най-приятни за отглеждане. :) Като жокер ще ви дам, че един от тях е бил именно червен и той е бил Tropheus sp. Red Kipimbi.

Petrochromis Trewavasae - My First Mom

Вчера моите петрохромиси ме зарадваха. От Petrochromis Trewavasae-то има и първата носеща мама. Напълно съм наясно, че от този първи път няма да излезе нищо, но все пак факта, че имам вече носеща женска  ме обнадеждава, че ще ги развъдя в бъдеще и тези цихлиди. По мои изчисления мамата е на около година. Девет месеца ги гледам при мен и да са били на максимум още три преди да ги докарам в България. Направих и едно лошо клипче, но все пак се вижда издутите бузки на носещата рибка.

Приятно гледане......

           

Степен на трудност при отглеждането на трофеуси - Част |

От 2007 година се занимавам предимно с отглеждането на танганайски цихлиди и то предимно трофеуси. През този 6-7 годишен опит отглеждах и отглеждам доста видове трофеуси, но честно да ви призная, сега като се замисля си минах през доста премеждия и трудности при тяхното отглеждане. В тази тема ще се опитам да степенувам трофеусите, които общо взето са ми били най трудни през цялото това време, в което се занимавам с тях.

        Ето и класацията ми:

         1. Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow
         2. Tropheus Golden Kiriza
         3. Tropheus Brichardi Kapimba - Canary Cheek
         4. Tropheus moorii Nkamba Bay - Ilangi
         5. Tropheus sp. Red Moliro
       

       - На първо място бих поставил Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow - Поставям този трофеус на първо място защото имах с него два неуспешни опита да ги отгледам и да ги развъдя успешно. Първият път си купих от Германия колония от 20 риби, които ги отглеждах до към третата им година и за този период извадих от тях само 12 малки трофеусчета, които с голям зор отгледах от тях само 6 бройки, които после продадох на нов ентусиаст да отглежда от тях. В последствие колонията замина при Иван от Сърбия и им загубих дирята на тази първа моя колония от Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow. Въпреки това, не се отказах от неуспешното отглеждане и след около година си купих още една колония този път от Словакия. Рибите отново бяха 20 бройки. За тях таях повече надежди поради опитът който вече бях натрупал, но за съжаление и те удариха на камък както първият път. С течение на времето рибите се оформиха като възрастни рибета, но при този втори опит неуспехът ми беше съпроводен от това, че повечето риби и то близо 80% от тях се оказаха мъжки. С времето една част от тях се избиха, а малкото женски които бяха останали бяха подлагани на непрекъснат тормоз от и без това многото мъжкари. В този период успях да видя само един път женската с надути бузи, но поради не знам си какви причини и фактори тази женска трофеуска не можа и тя да съхрани яйцата и така взех окончателно решение, че с този вид нещата не са както трябва и ще трябва да се откажа от отглеждането на един от най-привлекателни за мен трофеуси Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow. След като се замисля сега си давам сметка, че неуспехът ми с този вид се дължи по-скоро на липса на късмет, от колкото на някакви външни фактори, но поради факта че и ми бяха любими трофеуси преди да се сблъскам с двата ми неуспешни опита при отгледането ми ги наредих на първо място в тази класация.

     - Вторият вид това са Tropheus Golden Kiriza. Преди да опиша защо и какви трудности съм изпитвал с тях искам да споделя, че това са може би най-спокойните трофеуси. Никога не съм виждал между тях вътрешна видова агресия, а спокойното, дори флегматичното им поведение не веднъж са ме карали да се замислям, че това направо не са риби от този род, а някакъв друг вид, който не е описван до момента. С тези трофеуси проблемите ми може би идваха от това, че както повече учени пишат са хибриди. Хибридите са винаги по-неустойчиви на всякакви външни промени, начин на хранене, качество на водата и др. От там идва и това, че спрямо другите ми видове, това са трофеусите, които най-често боледуваха от блоат. През тези 6 години от както ги гледам, няколко пъти им сменях аквариумите и аранжировката докато стигна до оптимално решение тези риби да преодолеят стреса. Друга трудност при отглеждането им беше, че въпреки плодовитостта им винаги изпитвах трудности при отглеждането на малките от стадият на яйцата в инкубаторите докато достигнат около 3-4 см. и са сравнително годни вече да ги пуснеш в общият аквариум при родителите им. Обаче нека започнем с този втори проблем от самото начало. При многократните ми опити в различни инкубатори и промяна  качество на водата да отгледам и развия до личинки  яйцата, опитите ми винаги достигаха на неуспех или по скоро 90% от тях мухлясваше или побеляваше. Изглежда и хайверът и малките както при родителите им са по-податливи на различни външни предпоставки и съответно изискват повече грижи и постоянство от собственика на тези трофеуси. Следващото бедствие с тези Tropheus Golden Kiriza идваше след като са вече оформени рибенца и е минало около месец. Тогава започват  да измират на един определен размер между 1,5-2 см. Ако някои от тях прескочат тази възраст и стигнат до към 3-4 см. развитието им се подобрява, рибките укрепват доста добре и се развиват в последствие до възрастни трофеуси.
Ето поради тези трудности поставям Tropheus Golden Kiriza на второ място по сложност при отглеждането им. Много хора, ще кажат, че тук проблемите са ми в пъти повече от Tropheus moorii Kasanga Red Rainbow, но въпреки това аз все още ги отглеждам и въпреки трудностите добавям по някоя и друга рибка към общият си аквариум така, че да поддържам някаква оптимална бройка, тако че да не загубя завинаги този вид при мен.


Следва продължение...........