Petrochromis sp. Texas Red Longola - информация

Petrochromis sp.Texas Red Longola

Петрохромис Тексас Червена Лонгола

латинско наименование: Petrochromis sp.Texas

Тази риба живее в езерото Танганика и е от групата на цихлидите. Срещат се в крайбрежните скалисти зона на езерото на средна дълбочина, но не повече от 30 метра. Точното им местоположение е на север от Бурунди в района на Убвари. За съжаление този вид цихлида не е описан подробно от науката.

Приблизителният размер им е 20-25 см. Минимално допустимите размери на аквариума за отглеждане да е не по-малко от 600 литра, а при възможност и нагоре. Малките подрастващи могат да се гледат и в по-малки аквариуми, но имайте в предвид, че това са риби, които за първите няколко месеца растат изключително бързо и на шестият-седмият месец са с приблизително 8-9 см. на големина.

Условията в които трябва да ги отглеждате са: температурата на водата да е 25-26 градуса, обща твърдост /GH/ 14-18, PH 8-9 германски градуса. 

Petrochromis sp.Texas Red Longola е най-разпространеният вид от тази група, заедно с Petrochromis sp. texas red ubwari. Разликата между двата вида освен локацията им на живот в езерото Танганика е и леко-доловимата разлика в окраската на двата петрохромиса. Petrochromis sp.Texas Red Longola е с тъмно металиков син цвят на тялото като всичките опашката, гръбната и аналната перка са кърваво червени, докато при  Petrochromis sp. texas red ubwari тялото на е доста по-светло от на Longola и при тях червеният цвят обхваща напълно опашката, гръбната и аналната перка. Ако желаете и искате да отглеждате чисти линии, не е желателно да смесвате двата вида.

Petrochromis sp. texas red ubwari

мъжки индивид

женски индивид

Petrochromis sp.Texas Red Longola

мъжки индивид

женски индивид

Тези цихлиди са растителноядни и се хранят предимно с водорасли, които остъргват от камъните. Поради този начин на хранене и устата, челюстите и зъбите им са пригодени за този вид хранене. 

Размножаването им е като по-голямата част от езерото Танганика. Те са устомътещи. Женската поема яйцата в устата си, където след брачни игри ги опложда мъжкият. След 3-4 седмици на инкубация женската изплюва малките. Те са достатъчно големи и годни за живот. Поради по-големият им размер малките могат да се захранят със ситно стрина спирулина. Аз все още не съм ги развъждал, но на малките трофеуси, които са  подобни и далечни по-дребни роднини на петросите им давам замразен циклопс, който спомага за още по-бързият растеж на малките.