четвъртък, 21 юни 2012 г.

Tropheus sp. 'black'

Tropheus sp. 'black'


Трофеусите от вида Black, се характерезират предимно с тяхното черно оцветяване. Тялото им е изцяло в черна пигментация като има разлика в жълтите или оранжеви ивици на тялото, а на някои видове и в разхвърляната по-светла пигментация като отделни петна. В стресови ситуации тази им пигментация на трофеусите намалява и достига по-скоро кафеникъв отенък, като единствено опашката запазва единствено черното си оцветяване.

В природата това е най-дребният вид трофеуси като дължината им достига максимален размер между 12-14 см, но има тенденция, поради незнайни причини, колкото по насевер живеят видовете “Black” то техните размери намаляват и там достигат до 10-12 см.

Повечето видове от тези трофеуси са предимно разположени в северната част на езерото Танганика и предимно концентрацията е около полуостров Убвари на езерото Танганика. Има и видове, които живеят по на юг като "Kirschfleck", който е разположен до нос Карамба близо до Bulu Point, от където им произлиза и другото наименование. Има и още един вид, който се намира на север от Икола и това е видът Кайзер 1.

При размножаване както и при другите видове трофеуси Tropheus Sp. "Black"  са устомътещи и женската инкубира сравнително малък брой хайвер в устата си като той варира от 6-20 яйца. Всичко това се обуславя от гелимият им размер като хайверът има крушовидна форма и най-голямото яйце е измерено около 7 мм. Този им размер пък обуславя и по-големите размери на рибките, които се оформят след третата-четвъртата седмица. Има случаи, в които женската може да носи и малките до 6-7 седмица като постоянно ги изплюва и ги пребира отново в по-защигени местности където няма опасност за малките трофеусчета. Мъжкият трофеус не взема участие в отглеждането на малките.

В аквариумни условия тези трофеуси се отглеждат сравнително добре като единственият им недостатък е агресията на мъжките. Затова препоръчително е да се гледат в големи колонии като аквариумът е от 300 до 700 литра, като се правят доста укрития за да може доминиращият мъжки да обособи своята територия, а подтиснатите мъжкари да имат надежни скривалища за да могат да преодолеят стреса от доминанта в аквариумът.


Водата в аквариума трябва да е добре филтрирана и акална като размерът на PH да е около 8,2 с температура около 23-26 градуса. Трофеусите трябва да се хранят предимно със растителна храна поради това, че те са доста чувствителни към стомашно-чревни заболявания.

В естествената им среда тези риби са в огромно изобилие, но въпреки това трябва да се спазва някакви норми, защото неправилното им консумиране в естествената им среда може да доведе и до техният крах и да бъдат поставени като защитен вид в “Чревената книга”. Колкото и да не ни се иска, но вече се наблюдават такива тенденции от към няколко трофеуса от вида “Black”. Това е “Ikola”, “Kaizer 1”, и "Kirschfleck" и вече са направени някои стъпки за опазването на тези разновидности в езерото Танганика. Други предпоставки за изчезването им са хибритизацията и твърде голямото заселване от хората на местностите около северната част на езерото, а от там и замърсяването на естествената им среда.

Твърде дълго  Tropheus Sp. "Black", са били категоризирани като  Tropheus moori според Пиер Брихарди, като единствено  Tropheus duboisi e бил разграничен от тази група. В последствие с навлизането и на други учени, които са впленени от величието на тези цихлиди като Ад Кьонингс прави класификация различна от Брихарди и разграничава няколко различни групи трофеуси и така Tropheus Sp. "Black"  е обособен като отделен вид група в свотята разновидност. Това се случва в 1988 година. Ад Кьонингс разграничава и дава на  Tropheus Ikola  наименованието Kaizer 2, а на "Kirschfleck" – Bulo Point. Въпреки, че поради някои класификации Tropheus Ikola  се смята от някои учени за разновидност от moori, той трябва да се класифицира към групата на Tropheus Sp. "Black" . Друг доста красив трофеус от тази група е “Pemba”. Това е един от най-комерсиалните трофеуси и се отглежда страшно много от акваристите поради красотота му и контраста на черният цвят с оранжевата ивица върху него.

Ето и най-отглежданите у нас и в чужбина от този вид трофеуси:

- Tropheus Sp. Black Kiriza – Kazer 1
- Tropheus Sp. Black "Kirschfleck" –  Bulu Point
- Tropheus Sp. Black Pemba
- Tropheus Sp. Black Ikola – Kaizer 2







Няма коментари:

Публикуване на коментар