четвъртък, 28 юни 2012 г.
понеделник, 25 юни 2012 г.
Съвместимост на трофиусите.
За тези които искат да гледат повече от един вид Tropheus в един аквариум
четвъртък, 21 юни 2012 г.
Tropheus sp. 'black'
Tropheus sp. 'black'
Трофеусите от вида Black, се характерезират предимно с тяхното черно оцветяване. Тялото им е изцяло в черна пигментация като има разлика в жълтите или оранжеви ивици на тялото, а на някои видове и в разхвърляната по-светла пигментация като отделни петна. В стресови ситуации тази им пигментация на трофеусите намалява и достига по-скоро кафеникъв отенък, като единствено опашката запазва единствено черното си оцветяване.
В природата това е най-дребният вид трофеуси като дължината им достига максимален размер между 12-14 см, но има тенденция, поради незнайни причини, колкото по насевер живеят видовете “Black” то техните размери намаляват и там достигат до 10-12 см.
Повечето видове от тези трофеуси са предимно разположени в северната част на езерото Танганика и предимно концентрацията е около полуостров Убвари на езерото Танганика. Има и видове, които живеят по на юг като "Kirschfleck", който е разположен до нос Карамба близо до Bulu Point, от където им произлиза и другото наименование. Има и още един вид, който се намира на север от Икола и това е видът Кайзер 1.
При размножаване както и при другите видове трофеуси Tropheus Sp. "Black" са устомътещи и женската инкубира сравнително малък брой хайвер в устата си като той варира от 6-20 яйца. Всичко това се обуславя от гелимият им размер като хайверът има крушовидна форма и най-голямото яйце е измерено около 7 мм. Този им размер пък обуславя и по-големите размери на рибките, които се оформят след третата-четвъртата седмица. Има случаи, в които женската може да носи и малките до 6-7 седмица като постоянно ги изплюва и ги пребира отново в по-защигени местности където няма опасност за малките трофеусчета. Мъжкият трофеус не взема участие в отглеждането на малките.
В аквариумни условия тези трофеуси се отглеждат сравнително добре като единственият им недостатък е агресията на мъжките. Затова препоръчително е да се гледат в големи колонии като аквариумът е от 300 до 700 литра, като се правят доста укрития за да може доминиращият мъжки да обособи своята територия, а подтиснатите мъжкари да имат надежни скривалища за да могат да преодолеят стреса от доминанта в аквариумът.
Водата в аквариума трябва да е добре филтрирана и акална като размерът на PH да е около 8,2 с температура около 23-26 градуса. Трофеусите трябва да се хранят предимно със растителна храна поради това, че те са доста чувствителни към стомашно-чревни заболявания.
В естествената им среда тези риби са в огромно изобилие, но въпреки това трябва да се спазва някакви норми, защото неправилното им консумиране в естествената им среда може да доведе и до техният крах и да бъдат поставени като защитен вид в “Чревената книга”. Колкото и да не ни се иска, но вече се наблюдават такива тенденции от към няколко трофеуса от вида “Black”. Това е “Ikola”, “Kaizer 1”, и "Kirschfleck" и вече са направени някои стъпки за опазването на тези разновидности в езерото Танганика. Други предпоставки за изчезването им са хибритизацията и твърде голямото заселване от хората на местностите около северната част на езерото, а от там и замърсяването на естествената им среда.
Твърде дълго Tropheus Sp. "Black", са били категоризирани като Tropheus moori според Пиер Брихарди, като единствено Tropheus duboisi e бил разграничен от тази група. В последствие с навлизането и на други учени, които са впленени от величието на тези цихлиди като Ад Кьонингс прави класификация различна от Брихарди и разграничава няколко различни групи трофеуси и така Tropheus Sp. "Black" е обособен като отделен вид група в свотята разновидност. Това се случва в 1988 година. Ад Кьонингс разграничава и дава на Tropheus Ikola наименованието Kaizer 2, а на "Kirschfleck" – Bulo Point. Въпреки, че поради някои класификации Tropheus Ikola се смята от някои учени за разновидност от moori, той трябва да се класифицира към групата на Tropheus Sp. "Black" . Друг доста красив трофеус от тази група е “Pemba”. Това е един от най-комерсиалните трофеуси и се отглежда страшно много от акваристите поради красотота му и контраста на черният цвят с оранжевата ивица върху него.
Ето и най-отглежданите у нас и в чужбина от този вид трофеуси:
- Tropheus Sp. Black Kiriza – Kazer 1
- Tropheus Sp. Black "Kirschfleck" – Bulu Point
- Tropheus Sp. Black Pemba
- Tropheus Sp. Black Ikola – Kaizer 2
Трофеусите от вида Black, се характерезират предимно с тяхното черно оцветяване. Тялото им е изцяло в черна пигментация като има разлика в жълтите или оранжеви ивици на тялото, а на някои видове и в разхвърляната по-светла пигментация като отделни петна. В стресови ситуации тази им пигментация на трофеусите намалява и достига по-скоро кафеникъв отенък, като единствено опашката запазва единствено черното си оцветяване.
В природата това е най-дребният вид трофеуси като дължината им достига максимален размер между 12-14 см, но има тенденция, поради незнайни причини, колкото по насевер живеят видовете “Black” то техните размери намаляват и там достигат до 10-12 см.
Повечето видове от тези трофеуси са предимно разположени в северната част на езерото Танганика и предимно концентрацията е около полуостров Убвари на езерото Танганика. Има и видове, които живеят по на юг като "Kirschfleck", който е разположен до нос Карамба близо до Bulu Point, от където им произлиза и другото наименование. Има и още един вид, който се намира на север от Икола и това е видът Кайзер 1.
При размножаване както и при другите видове трофеуси Tropheus Sp. "Black" са устомътещи и женската инкубира сравнително малък брой хайвер в устата си като той варира от 6-20 яйца. Всичко това се обуславя от гелимият им размер като хайверът има крушовидна форма и най-голямото яйце е измерено около 7 мм. Този им размер пък обуславя и по-големите размери на рибките, които се оформят след третата-четвъртата седмица. Има случаи, в които женската може да носи и малките до 6-7 седмица като постоянно ги изплюва и ги пребира отново в по-защигени местности където няма опасност за малките трофеусчета. Мъжкият трофеус не взема участие в отглеждането на малките.
В аквариумни условия тези трофеуси се отглеждат сравнително добре като единственият им недостатък е агресията на мъжките. Затова препоръчително е да се гледат в големи колонии като аквариумът е от 300 до 700 литра, като се правят доста укрития за да може доминиращият мъжки да обособи своята територия, а подтиснатите мъжкари да имат надежни скривалища за да могат да преодолеят стреса от доминанта в аквариумът.
Водата в аквариума трябва да е добре филтрирана и акална като размерът на PH да е около 8,2 с температура около 23-26 градуса. Трофеусите трябва да се хранят предимно със растителна храна поради това, че те са доста чувствителни към стомашно-чревни заболявания.
В естествената им среда тези риби са в огромно изобилие, но въпреки това трябва да се спазва някакви норми, защото неправилното им консумиране в естествената им среда може да доведе и до техният крах и да бъдат поставени като защитен вид в “Чревената книга”. Колкото и да не ни се иска, но вече се наблюдават такива тенденции от към няколко трофеуса от вида “Black”. Това е “Ikola”, “Kaizer 1”, и "Kirschfleck" и вече са направени някои стъпки за опазването на тези разновидности в езерото Танганика. Други предпоставки за изчезването им са хибритизацията и твърде голямото заселване от хората на местностите около северната част на езерото, а от там и замърсяването на естествената им среда.
Твърде дълго Tropheus Sp. "Black", са били категоризирани като Tropheus moori според Пиер Брихарди, като единствено Tropheus duboisi e бил разграничен от тази група. В последствие с навлизането и на други учени, които са впленени от величието на тези цихлиди като Ад Кьонингс прави класификация различна от Брихарди и разграничава няколко различни групи трофеуси и така Tropheus Sp. "Black" е обособен като отделен вид група в свотята разновидност. Това се случва в 1988 година. Ад Кьонингс разграничава и дава на Tropheus Ikola наименованието Kaizer 2, а на "Kirschfleck" – Bulo Point. Въпреки, че поради някои класификации Tropheus Ikola се смята от някои учени за разновидност от moori, той трябва да се класифицира към групата на Tropheus Sp. "Black" . Друг доста красив трофеус от тази група е “Pemba”. Това е един от най-комерсиалните трофеуси и се отглежда страшно много от акваристите поради красотота му и контраста на черният цвят с оранжевата ивица върху него.
Ето и най-отглежданите у нас и в чужбина от този вид трофеуси:
- Tropheus Sp. Black Kiriza – Kazer 1
- Tropheus Sp. Black "Kirschfleck" – Bulu Point
- Tropheus Sp. Black Pemba
- Tropheus Sp. Black Ikola – Kaizer 2
Tropheus от самото начало.
Здравейте, казвам се Людмил Тотев, роден съм в Свищов, но след няколко месеца родителите ми се местят и заживяват в Старата столица Велико Търново, а в момента поради професионални ангажименти живея в София. От 2007 година се занимавам с отглеждането на цихлиди. В самият зародиш започнах с Малавийски цихлиди, но след 2-3 месеца дойде и истинското ми призвание да отглеждам и да се любувам на една изключително красива и динамична цихлида - Tropheus /Трофеус/.
Малко История свързана с тези цихлиди.
Трофеусите са видове цихлиди от езерото Танганика и е почти митична риба сред любителите на цихлидите. Те са крехки и скъпи създания, които се нуждаят от специална диета и лесно се разболяват и умират. Женската носи оплодените яйца в доста дълъг период от време и яйцата са едни от най-големите за обитателите на езерото и поради тази причина количеството им е доста по-малко в сравнение с другите цихлиди. Лично аз вярвам, че не трябва да плашим себе си от всички тези слухове. Ако просто планирате да ги отглеждате се въоръжете с повече смелост и всичко ще си дойде на мястото. Това е красива риба и тя има невероятно голямо количество разнообразие като видове. Тя също е и риба, която дава голямо забавление. Лично аз мога да седя с часове в гледане на Трофеусите ми и да се опитвам да разбера всички малки социални интриги, които стават в аквариумите ми.
Трофеусите се появиха като хоби за първи път в Германия в средата на седемдесетте години и малко по-късно това става и в САЩ. Но нека се върнем назад във времето, когато хората за първи път са влезли в контакт с тази необикновенна риба.
Трофеусите живеят заедно в скалистите плажове на цялото езеро Танганика в източна Африка. Повечето от вариантите предпочитат дълбочина от 0,5-1 м, така че ние говорим за много плитки води с изключение на duboisi, които винаги се намират на по-дълбоко ниво. Рибите са били известни на местните жители в продължение на няколко хиляди години и е била и все още храна за тях, обаче като деликатес. Причината за това е, че въпреки, че живее в плитките води, те се намират предимно в скалистите области, където благодарение на голямата си бързина много бързо се крият в тях и са доста трудоемки за улавяне.
Tropheus moorii – началото
Първият път, в който учен се среща с трофеусите е през 17-ти век, когато Дж. С. Мур прави една от многото си от експедициите до езерото Танганика. По време на тях в 1895-96 той събира риби в южната част на езерото между Кинямколо и Мбити в Замбия и там той се натъкнал на една риба, която никога не бил виждал до тогава. Това била риба с тъпо чело, много лъчи на гръбната и аналната перка. Цихлидата е описана от Мур като тъмнокафява и имала жълто петно зад на пекторалната перка. Тази риба била „маринована” и изпратена по-късно на Джордж Албърт Буленгер в Британскаия музей, който е направил научно описание на този нов за времето си вид. След като е направено подробно проучване те забелязали, че това е била и първата такава риба, която е имала в устата си хайвер. Отначало учените са мислели, че това е само субстракт от дъното, но в последствие разбрали и истината за тези причудливи цихлиди. След дълги дебати е взето решение този нов вид риба да се нарече Tropheus от гръцката дума Trophos, която означавала „ „приемане” или „пренесе”, а пък в чест на откривателя и е дадено името на Мур и така е възникнало името Tropheus moorii.
Annectens, беше нещо по-различно?
През 1900 година този вид Tropheus е открит и е изглеждал малко по-различно от вече откритите преди това трофеуси. Отново екземплярът е бил изпратен на Буленгер и той му е дал името на Tropheus annectens. Малко по-късно през 1946 година Макс Пол изследва същата риба по внимателно и се стига до заключението, че разликите, които Буленгер нарича Tropheus moorii и Tropheus annectens не са достатъчни и този Tropheus annectens отново влиза в групата на moori, до събиране на достатъчно доказателства за този вид.
Tropheus duboisi
След тези два вида през 1957 година е открит следващият вид. Негов откривател е J.Dubois. Най-интересното тук, е че този откривател отива да затвърди някои свои знания по други видове цихлиди и отсяда в село Bempa. Там селяните му разказват за друг вид трофеус различен от Black Pemba, който е с оранжевата ивица и му казват, че има още един вид, който се намира в близост до тяхното село. Тогава те го завеждат на брегова ивица, която е около 300 метра и дълбочината на езерото е доста по-голяма от нормалното като се простира от 3 до 12 метра. Там Дюбоиз освен вече оранжевите трофеуси той вижда и новият вариант трофеус. Черно тяло, жълна ивица и синя глава. Тогава той съвсем ясно разбира, че е открил нов вид Трофеус. Разликата освен в окраската с вече откритите до тогава трофеуси, е че тялото им е доста по-заоблено. Устатата на този вид трофеус била по скоро в предната част на главата, а не ниско долу като при Трофеусите Муури. Обаче най-голямото му откритие за този вид, е че не са били толкова социално обединени на ята като повечето други открити видове Трофеуси Муури, а доста често се забелязвало, че са доста по самостоятелни като могат да бъдат в група по 100-200 риби, но така също и да се срещат и достатъчно разделени и могат да живеят самостоятелно без да се чувстват заплашени от нещо, дори като са единични екземпляри. Това нещо досега не е било виждано досега при нито един вид трофеус, които генетично в тях е заложено груповото предвиждване, търсене на храна и т.н. Този нов вид е изпратен на Marler, който го описва и му дава името Tropheus duboisi, на името на J.Dubois, човекът който пръв открива този вид трофеус.
Brichardi и polli
През 1975 година Nelissen & Thys Van Den Audenaerde намират достатъчно доказателства за да опишат и създадат нова група наречена Tropheus brichardi. Те са кръстени на известният Пиер Брихард през 1977 дава толкова много обстойно обяснение на този вид. Това са такива трофеуси, на които отлечителните им белези са вертикалните ивици върху тялото им. Малко по-късно благодарение на Дж. С. Акселрод и се описва вид трофеус, който до момента е бил сложен към групата на Муури, но поради доста големите различиня в опащната перка, която прилича на лира и сините си очи е бил изключен от тази група и е кръстен Tropheus polli. Акселрод дава и други отличителни значи по-които разграничава този вид трофеуси от Муури. Някои от тях са, че този вид трофеус живее на дълбочина от 6 до 8 метра, а не като Муури в по-плитките скалисти области. Той отбелязва, че Трофеус Поли има само 4 лъча в аналната си перка, а не от 5 до 7 както са при Трофеусите Муури.
Днес в науката се водят следните видове трофеуси Tropheus moorii, Tropheus brichardi, Tropheus duboisi, SP. “Ikola”, SP. “Black”, SP. “Red” и SP. “Mpimbwe”. Последните четири вида, които започват със SP са видове, които са обособени като самостоятелни, но науката си е оставила вратичка, която може да ги приобщи към някои от първита два вида.
SP. “Ikola”
SP. “Black”
SP. “Red”
SP. “Mpimbwe”
Малко История свързана с тези цихлиди.
Трофеусите са видове цихлиди от езерото Танганика и е почти митична риба сред любителите на цихлидите. Те са крехки и скъпи създания, които се нуждаят от специална диета и лесно се разболяват и умират. Женската носи оплодените яйца в доста дълъг период от време и яйцата са едни от най-големите за обитателите на езерото и поради тази причина количеството им е доста по-малко в сравнение с другите цихлиди. Лично аз вярвам, че не трябва да плашим себе си от всички тези слухове. Ако просто планирате да ги отглеждате се въоръжете с повече смелост и всичко ще си дойде на мястото. Това е красива риба и тя има невероятно голямо количество разнообразие като видове. Тя също е и риба, която дава голямо забавление. Лично аз мога да седя с часове в гледане на Трофеусите ми и да се опитвам да разбера всички малки социални интриги, които стават в аквариумите ми.
Трофеусите се появиха като хоби за първи път в Германия в средата на седемдесетте години и малко по-късно това става и в САЩ. Но нека се върнем назад във времето, когато хората за първи път са влезли в контакт с тази необикновенна риба.
Трофеусите живеят заедно в скалистите плажове на цялото езеро Танганика в източна Африка. Повечето от вариантите предпочитат дълбочина от 0,5-1 м, така че ние говорим за много плитки води с изключение на duboisi, които винаги се намират на по-дълбоко ниво. Рибите са били известни на местните жители в продължение на няколко хиляди години и е била и все още храна за тях, обаче като деликатес. Причината за това е, че въпреки, че живее в плитките води, те се намират предимно в скалистите области, където благодарение на голямата си бързина много бързо се крият в тях и са доста трудоемки за улавяне.
Tropheus moorii – началото
Първият път, в който учен се среща с трофеусите е през 17-ти век, когато Дж. С. Мур прави една от многото си от експедициите до езерото Танганика. По време на тях в 1895-96 той събира риби в южната част на езерото между Кинямколо и Мбити в Замбия и там той се натъкнал на една риба, която никога не бил виждал до тогава. Това била риба с тъпо чело, много лъчи на гръбната и аналната перка. Цихлидата е описана от Мур като тъмнокафява и имала жълто петно зад на пекторалната перка. Тази риба била „маринована” и изпратена по-късно на Джордж Албърт Буленгер в Британскаия музей, който е направил научно описание на този нов за времето си вид. След като е направено подробно проучване те забелязали, че това е била и първата такава риба, която е имала в устата си хайвер. Отначало учените са мислели, че това е само субстракт от дъното, но в последствие разбрали и истината за тези причудливи цихлиди. След дълги дебати е взето решение този нов вид риба да се нарече Tropheus от гръцката дума Trophos, която означавала „ „приемане” или „пренесе”, а пък в чест на откривателя и е дадено името на Мур и така е възникнало името Tropheus moorii.
Annectens, беше нещо по-различно?
През 1900 година този вид Tropheus е открит и е изглеждал малко по-различно от вече откритите преди това трофеуси. Отново екземплярът е бил изпратен на Буленгер и той му е дал името на Tropheus annectens. Малко по-късно през 1946 година Макс Пол изследва същата риба по внимателно и се стига до заключението, че разликите, които Буленгер нарича Tropheus moorii и Tropheus annectens не са достатъчни и този Tropheus annectens отново влиза в групата на moori, до събиране на достатъчно доказателства за този вид.
Tropheus duboisi
След тези два вида през 1957 година е открит следващият вид. Негов откривател е J.Dubois. Най-интересното тук, е че този откривател отива да затвърди някои свои знания по други видове цихлиди и отсяда в село Bempa. Там селяните му разказват за друг вид трофеус различен от Black Pemba, който е с оранжевата ивица и му казват, че има още един вид, който се намира в близост до тяхното село. Тогава те го завеждат на брегова ивица, която е около 300 метра и дълбочината на езерото е доста по-голяма от нормалното като се простира от 3 до 12 метра. Там Дюбоиз освен вече оранжевите трофеуси той вижда и новият вариант трофеус. Черно тяло, жълна ивица и синя глава. Тогава той съвсем ясно разбира, че е открил нов вид Трофеус. Разликата освен в окраската с вече откритите до тогава трофеуси, е че тялото им е доста по-заоблено. Устатата на този вид трофеус била по скоро в предната част на главата, а не ниско долу като при Трофеусите Муури. Обаче най-голямото му откритие за този вид, е че не са били толкова социално обединени на ята като повечето други открити видове Трофеуси Муури, а доста често се забелязвало, че са доста по самостоятелни като могат да бъдат в група по 100-200 риби, но така също и да се срещат и достатъчно разделени и могат да живеят самостоятелно без да се чувстват заплашени от нещо, дори като са единични екземпляри. Това нещо досега не е било виждано досега при нито един вид трофеус, които генетично в тях е заложено груповото предвиждване, търсене на храна и т.н. Този нов вид е изпратен на Marler, който го описва и му дава името Tropheus duboisi, на името на J.Dubois, човекът който пръв открива този вид трофеус.
Brichardi и polli
През 1975 година Nelissen & Thys Van Den Audenaerde намират достатъчно доказателства за да опишат и създадат нова група наречена Tropheus brichardi. Те са кръстени на известният Пиер Брихард през 1977 дава толкова много обстойно обяснение на този вид. Това са такива трофеуси, на които отлечителните им белези са вертикалните ивици върху тялото им. Малко по-късно благодарение на Дж. С. Акселрод и се описва вид трофеус, който до момента е бил сложен към групата на Муури, но поради доста големите различиня в опащната перка, която прилича на лира и сините си очи е бил изключен от тази група и е кръстен Tropheus polli. Акселрод дава и други отличителни значи по-които разграничава този вид трофеуси от Муури. Някои от тях са, че този вид трофеус живее на дълбочина от 6 до 8 метра, а не като Муури в по-плитките скалисти области. Той отбелязва, че Трофеус Поли има само 4 лъча в аналната си перка, а не от 5 до 7 както са при Трофеусите Муури.
Днес в науката се водят следните видове трофеуси Tropheus moorii, Tropheus brichardi, Tropheus duboisi, SP. “Ikola”, SP. “Black”, SP. “Red” и SP. “Mpimbwe”. Последните четири вида, които започват със SP са видове, които са обособени като самостоятелни, но науката си е оставила вратичка, която може да ги приобщи към някои от първита два вида.
SP. “Ikola”
SP. “Black”
SP. “Red”
SP. “Mpimbwe”
Абонамент за:
Публикации (Atom)