Митичният Петрохромис...

Първият ми опит с Петрохромисите вероятно е подобен на всички останали.
Разглеждайки една от многобройните ми книги за е.Танганайка, попаднах на снимки и информация за вид непознат ми до този момент. Вниманието ми привлече снимка на мъжки Петрохромис sp. "Giant". Формата и оцветяването на тази снимка не бяха кой знае какво. Описанието й обаче нямаше как да не ме заинтригува. Надписът под снимката гласеше: „Този вид е напълно неподходящ за аквариумно отглеждане”. Никога не съм бил човек, който обича да му нареждат какво да прави и какво не. Нямаше как, любопитството ми беше сериозно засегнато. Занимавам се с акваристика от доста дълги години, за да съм наясно, че импулсивността би ми изиграла лоша шега. Трябваше ми солидно проучване преди да предприема каквото и да било.

Намирането на информация свързана с род Петрохромиси се оказа  трудна задача. Повечето от издадената литература, а и проучването ми в интернет винаги се свеждаха до едно предупреждение: „пазете се купувачи”. Всички изследователи достигаха до общ консенсус- Петрохромисите са изключително агресивни, необходими са им прекалено големи аквариуми и нечовешка филтрация. Всичко живо в аквариума не би издържало и час в присъствието им. Не мога да ви опиша, колко пъти прочетох, и колко вносители ми обясняваха по телефона, че това не са риби подходящи за аквариумни условия. Някои от дадените ми съвети бяха следните: „Поради големите си размери и агресивен характер, този вид е крайно неподходящ за домашен аквариум”, „Всички мъжки ще се избият в рамките на няколко дена” , „Колкото и да е голяма групата никога не трябва да има повече от един мъжки”, и личният ми фаворит от към съветите: „Защо ще си наливаш парите да пълниш аквариума си с риби, които ще се избият една друга”. Обикновено, когато питах хората даващи ми толкова „ценни съвети” за кой точно вид ми говорят, и дали изобщо са отглеждали Петроси, отговорът често се свеждаше до: „Ами не, но така съм чувал”. Както сами разбирате предлагат ми опит не от първа ръка, което не ме устройваше никак.

Поради липсата на каквато и да било адекватна информация, реших да поема риска в свои ръце (все пак науката трябва да се развива). Подготвих един 480 литров аквариум за тези толкова неподходящи риби. Изпратих доста запитвания на различни вносители с цел да проверя кой какъв вид Петроси може да ми внесе. В крайна сметка достатъчно се бях лутал в търсене на информация. Определено бях повече от интосиазиран, беше немислимо да се откажа точно сега. И да, съдбата проговори, късмет наистина има. Оказа се, че мой колега запален акварист съвсем скоро се е сдобил с пасаж Петроси, но не може да се грижи за тях. Безисходицата в която беше попаднал си личеше от километри. Чудото беше станало, и след няколко телефонни разговора в аквариума ми плуваха 18 невероятни Петрохромиса. Групата се състоеше от 8-Petrochromis Famula "Texas Gold", 6-Petrochromis sp. "Red Fin Longola" и 4- Petrochromis sp. "Moshi yellow". Това беше началото...така се запали в мен огромната ми страст към Петрохромисите. Страст, която днес след толкова много години не спира да гори със силата, която гореше и първият ден.

Като имате предвид, колко пъти ми бе повтаряно и повтаряно, как Петросите са толкова агресивни и веднага ще се самоизядат и какво ли още не то нагласата ми в началото Ви е ясна. Бях се подготвил психически за най-лошото. За мое огромно учудване, обаче те на практика се игнорираха един друг. Очаквах това им поведение съвсем скоро да се промени, защото го отдавах на стреса получил се при транскорта. Така и стана, на следващият ден нивата на агресията доста се бяха покачили. Не пропускаха нито един удобен момент да се захапят една друга. Мъжкият  "Texas Gold" веднага се самопровъзгласи за цар на аквариума, и беше изключително зает целия ден да показва на останалите кой е шефа. С течение на времето обаче за период не повече от две седмици статусът му бе драматично променен от мъжки „Longola”, който ясно показа, че е по доминантния и заслужено си извоюва правата на аквариума. Интересното в случая беше, че в аквариума плуваха три вида Петроси. Времето си минаваше, а те в по-голямата част от ежедневието си просто се игнорираха. Агресията се изразяваше само вътревидово, и беше доста ограничена. Мъжките си обособяваха малка територия, и през по- голямата част от времето примамваха женските с цел да ги „осеменят”. Само, когато неорентиран екземпляр прекосеше територията им, започваха пререканията. Декорацията в аквариума ми беше съставена от множество камъни образуващи и доста пещери. Явно беше, че така направената подредба позволяваше на мъжките да обособят територията си над някое укритие, позволяващо при нужда привлечената женска да се покрие. Интересно но нямах случаи на нахапвания, накъсани перки и стресирани риби. Бих казал, че нивата на агресията в аквариума ми с Петрохромиси са доста по-малки от тези на аквариумите ми с Трофеуси.
Самият брой на Петросите изглежда играеше ключова роля в овладяването на агресията. Колкото повече, толкова по-весело са казали хората, и да явно при Петросите това работи в пълна сила. В малки групи те са доста срамежливи и явно превъртат. Изглежда при смесването им с друг вид Петроси, те се чувстват по-добре. И не забравяйте филтрацията трябва да е стабилна.Петросите са големи риби и изискват страшно силна филтрация за да поддържате чиста водата им. Доста лесно се разбира дали на Петрохромисът му е удобно в аквариума ви. Ако всичко е наред, веднага след, като се пооспокоят започват да се размножават.

В аквариумите ми размножаването е ежедневие. Това се наблюдава най-вече след солидна смяна на вода. Мъжките непрекъснато се перчат пред женските, като наперват перки и трептят. Много интересно за наблюдение е, как след перченето мъжкият се опитва да ескортира набелязаната женска до територията си. Успее ли да я съпроводи до там мъжкият просто разцъфтява. Придобива невероятно наситени цветове, докато активно участва в любовната игра. Той ляга на едната си страна точно пред женската. Тя поднася устата си до перките му, като след това започват да се обикалят един друг. Любовната игра може да им отнеме както 48 часа, така и не повече от 30 мин. По време на размножаването мъжкият става много агресивен към всичко живо около него (освен избраната женска разибра се), като неспирно ги прогонва от размножителната арена. Агресивното му поведение обаче е ограничено само до гонене на другите, и следващо бързо връщане при женската. Никога не съм виждал по време на размножаването мъжкият да се сдърпа сериозно с друг екземпляр, колкото и нахален да е той.
Женските носят яйцата си в продължение на около 3 седмици, след това ги освобождават. Забелязал съм, че ако женската носи повече от три седмици, незнайно защо тя в крайна сметка изяжда малките си. Не знам дали това е признак за незрялост или ендемичност на рода. Наблюдението на следващите люпила трябва да ми помогне да разреша проблема.
На три седмична възраст малките са още с яйчни торбички и не могат да плуват добре. Прилагал съм най-различни методи за отглеждането им. От изтръскване на женската и после яйцата в инкубатор, до отделянето им в отделен аквариум декориран единствено със строшени корали, като субстрат. И двата варианта работят добре. На 4 седмична възраст малките вече плуват добре, а яйчната им торбичка е почти изчезнала. Малките Петроси растат доста бързо. Храненето им по два пъти на ден спокойно може да им докара размер от над 4 см. за двумесечен период. В рамките на шест месечна възраст размера им може да достигне до 10-12см. Доста често съм ставал свидетел, как при изтръскване на женската още на следващият ден тя отново е с пълна уста. За жалост всеки път, когато това се е случвало женската до няколко дена е изяждала хайвера си. Според мен това е механизъм за възвръщане на силите на женската, след като е стояла повече от 3 седмици на диета. Към днешна дата подобно поведение не съм наблюдавал при каквато и да е друга цихлида.

Като основна храна при всичките си Петрохромиси ползвам спирулина. В крайна сметка те това и получават основно в естествената си среда. Специално при храненето процедирам по следният начин: храня един път дневно, но съм нагласил аквариумното осветление на 16 часа на ден. Така стимулирам растежа на естествени водорасли, които се отразяват много добре на Петрохромисите ми. Те прекарват голяма част от времето си остъргвайки всички налични повърхности на аквариума.

Петрохромисът е едра риба, т.е. и изключително цапаща. Обилно количество отпадъци се натрупват в аквариума за много кратко време. Това изисква смяната на от 30 до 50% вода, един два пъти седмично. Така водата се поддържа кристално чиста и се стимулира развъждането. Имайте предвид, че и филтрите се зацапват много бързо, за това се налага и по-честото им чистене. Също така препоръчвам и седмичното сифониране.

Като цяло опитът, който съм натрупал с Петрохромисите е доста ползотворен. Цветовете и характерът, който тези риби притежават според мен компенсира всичките им недостатъци. Агресивният им нрав по мое мнение е доста преувеличен (стига да се спазват някои прости правила), но именно той е спомогнал за натрупаната отрицателна репотация сред цихлидарите. Целта която искам да постигна пишейки тази статия е да убедя повече хора, че това не са лоши риби. Подхождам с надеждата, че все повече хора ще им дадат шанс. Ако храните правилно, имате силна филтрация и подходящ обем аквариум, то Петросите биха ви възнаградили с години на наслада :).

Статия написана от: Leigh Kissane
Привел и доразвил: Миро Христакиев

Десет съвета за подържане на здравето на вашите трофеуси!!!

1. Сменяйте често водата. Трофеусите се нуждаят от добри условия на водата. От практически опит доказва, че 30% седмична смяна на водата помага за поддържането на добри условия на водата и не се отразява неблагоприятно на нашите биологични филтри.

2. Хранете ги със Спирулина. Не се препоръчват тежки диети. Хранете вашите Трофеуси от 4 до 6 пъти дневно по малко, като минимум 3-4 пъти със Спирулина и 1-2 пъти дневно с люспа от други храни, но не такива, които са на месна диета като хирономус например.

3. Хранете ги често по малки количества. След първото хранене може пак да се появите пред аквариума и те отново ще са гладни, но това не е предпоставка, че те са такива. Не ги прехранвайте.

4. Дръжте Трофеусите в големи групи. Дванадесет риба най-малко. Това е предпоставка да не се появи доминиращ Трофеус в аквариума ви и да се получат непредвидени ситуации.

5. Дръжте Трофеусите си в големи аквариуми с най-малко 1 метър дължина и обем около 200 литра. Колкото е по-гялама рибата в аквариума толкова е по-голяма територията върху, която тя властва. По-малкият обем няма да е предпоставка по-слабите риби да се отпуснат и това може да доведе до нейното нараняване или убиване от доминанта.

6. Дръжте Трофеусите си само със сходни риби. Това означава сохдство на диетата на хранане. Еретмодусът е добър пример за това. Фронтозата е неподходяща и изключена. Ако не го спазвате това условие не се учудвайте защо това е довело до Блоут в аквариума ви.

7. Трофеусът не търпи на никакви резки промени. След поставянето му в аквариума, не правете чести промени. Хранете предимно само с една и съща храна. Не налагайте драстични промени при тях, защото това също ще е предпоставка за стрес, а от там и за Блоут. Правете едно и също нещо, по едно и също време всеки ден за да са щасливи вашите трофеуси.

8. Гледайте си трофеусите когато ги храните всеки път. Лечението срещу Блоут е най-лесно ако се хване в началният му стадий.

9. Бъдете внимателни когато се въвеждат нови Трофеуси в аквариума или въвеждати нова колония в празен съд. Това е най-лесно като се прави през нощта на изключено осветление и ако е възможно да се задържи аквариума в затъмнено състояние в продължение на минимум 24 часа след добавяне на новите Трофеуси.

10. Ако имате хипер агресивен Трофеус го отделете в мрежичка в същият аквариум. Оставете го там в продължение на няколко дена. При Трофеусите има ерархия и това ще доведе до нов доминант в аквариума ви и след въвеждена на старият разбойник нещата може да са по-спокойни от преди, поради по спокойният характер на ново образувалият се доминат в акварума.

Eдин странен Трофеус - Tropheus Kalambo OB

Една от причудливите форми на трофеусите в природата. Дойде ми малко спонтано да напиша нещо за тези риби, че съм им фен, а и много се интересувам от тях и съм дори бих казал доста пристрастен към тях от години. Пуснах точно този трофеус защото видях спор за хибриди и инбридинг в друга тема, та си викам, а какво ще напишите за вид, който е толкова странен и несъмнено е някаква мутация, разпад или хибритизация на няколко трофеуса докато се получи тази причудлива форма на пигментация по тялото им. Има още един вид Tropheus Isanga, който прилича на него, дори някои казват, че едва ли не е бил и същият, но за мен са различни видове. Те се срещат на две различни места по крайбрежието като едните са до Каламбо, а други в залива Чейнези.

Най-интересното ми впечатление е когато за първи път го видях и си казах егати грозният трофеус, но колкото повече го наблюдавам, все повече забелязвам привлекателността му и тази голяма причудливост в цветовете го правят още по интересен за мен в момента.



 

Tropheus moorii (Nkamba Bay)-Ilangi

Един от най-хубавите трофеуси:

Съвместимост на трофиусите.

За тези които искат да гледат повече от един вид Tropheus в един аквариум

Tropheus sp. 'black'

Tropheus sp. 'black'


Трофеусите от вида Black, се характерезират предимно с тяхното черно оцветяване. Тялото им е изцяло в черна пигментация като има разлика в жълтите или оранжеви ивици на тялото, а на някои видове и в разхвърляната по-светла пигментация като отделни петна. В стресови ситуации тази им пигментация на трофеусите намалява и достига по-скоро кафеникъв отенък, като единствено опашката запазва единствено черното си оцветяване.

В природата това е най-дребният вид трофеуси като дължината им достига максимален размер между 12-14 см, но има тенденция, поради незнайни причини, колкото по насевер живеят видовете “Black” то техните размери намаляват и там достигат до 10-12 см.

Повечето видове от тези трофеуси са предимно разположени в северната част на езерото Танганика и предимно концентрацията е около полуостров Убвари на езерото Танганика. Има и видове, които живеят по на юг като "Kirschfleck", който е разположен до нос Карамба близо до Bulu Point, от където им произлиза и другото наименование. Има и още един вид, който се намира на север от Икола и това е видът Кайзер 1.

При размножаване както и при другите видове трофеуси Tropheus Sp. "Black"  са устомътещи и женската инкубира сравнително малък брой хайвер в устата си като той варира от 6-20 яйца. Всичко това се обуславя от гелимият им размер като хайверът има крушовидна форма и най-голямото яйце е измерено около 7 мм. Този им размер пък обуславя и по-големите размери на рибките, които се оформят след третата-четвъртата седмица. Има случаи, в които женската може да носи и малките до 6-7 седмица като постоянно ги изплюва и ги пребира отново в по-защигени местности където няма опасност за малките трофеусчета. Мъжкият трофеус не взема участие в отглеждането на малките.

В аквариумни условия тези трофеуси се отглеждат сравнително добре като единственият им недостатък е агресията на мъжките. Затова препоръчително е да се гледат в големи колонии като аквариумът е от 300 до 700 литра, като се правят доста укрития за да може доминиращият мъжки да обособи своята територия, а подтиснатите мъжкари да имат надежни скривалища за да могат да преодолеят стреса от доминанта в аквариумът.


Водата в аквариума трябва да е добре филтрирана и акална като размерът на PH да е около 8,2 с температура около 23-26 градуса. Трофеусите трябва да се хранят предимно със растителна храна поради това, че те са доста чувствителни към стомашно-чревни заболявания.

В естествената им среда тези риби са в огромно изобилие, но въпреки това трябва да се спазва някакви норми, защото неправилното им консумиране в естествената им среда може да доведе и до техният крах и да бъдат поставени като защитен вид в “Чревената книга”. Колкото и да не ни се иска, но вече се наблюдават такива тенденции от към няколко трофеуса от вида “Black”. Това е “Ikola”, “Kaizer 1”, и "Kirschfleck" и вече са направени някои стъпки за опазването на тези разновидности в езерото Танганика. Други предпоставки за изчезването им са хибритизацията и твърде голямото заселване от хората на местностите около северната част на езерото, а от там и замърсяването на естествената им среда.

Твърде дълго  Tropheus Sp. "Black", са били категоризирани като  Tropheus moori според Пиер Брихарди, като единствено  Tropheus duboisi e бил разграничен от тази група. В последствие с навлизането и на други учени, които са впленени от величието на тези цихлиди като Ад Кьонингс прави класификация различна от Брихарди и разграничава няколко различни групи трофеуси и така Tropheus Sp. "Black"  е обособен като отделен вид група в свотята разновидност. Това се случва в 1988 година. Ад Кьонингс разграничава и дава на  Tropheus Ikola  наименованието Kaizer 2, а на "Kirschfleck" – Bulo Point. Въпреки, че поради някои класификации Tropheus Ikola  се смята от някои учени за разновидност от moori, той трябва да се класифицира към групата на Tropheus Sp. "Black" . Друг доста красив трофеус от тази група е “Pemba”. Това е един от най-комерсиалните трофеуси и се отглежда страшно много от акваристите поради красотота му и контраста на черният цвят с оранжевата ивица върху него.

Ето и най-отглежданите у нас и в чужбина от този вид трофеуси:

- Tropheus Sp. Black Kiriza – Kazer 1
- Tropheus Sp. Black "Kirschfleck" –  Bulu Point
- Tropheus Sp. Black Pemba
- Tropheus Sp. Black Ikola – Kaizer 2

Tropheus от самото начало.

Здравейте, казвам се Людмил Тотев, роден съм в Свищов, но след няколко месеца родителите ми се местят и заживяват в Старата столица Велико Търново, а в момента поради професионални ангажименти живея в София. От 2007 година се занимавам с отглеждането на цихлиди. В самият зародиш започнах с Малавийски цихлиди, но след 2-3 месеца дойде и истинското ми призвание да отглеждам и да се любувам на една изключително красива и динамична цихлида - Tropheus /Трофеус/.

Малко История свързана с тези цихлиди.

Трофеусите са видове цихлиди от езерото Танганика и е почти митична риба сред любителите на цихлидите. Те са крехки и скъпи създания, които се нуждаят от специална диета и лесно се разболяват и умират. Женската носи оплодените яйца в доста дълъг период от време и яйцата са едни от най-големите за обитателите на езерото и поради тази причина количеството им е доста по-малко в сравнение с другите цихлиди.  Лично аз вярвам, че не трябва да плашим себе си от всички тези слухове. Ако просто планирате  да ги отглеждате се въоръжете с повече смелост и всичко ще си дойде на мястото. Това е красива риба и тя има невероятно голямо количество разнообразие като видове. Тя също е и риба, която дава голямо забавление. Лично аз мога да седя с часове в гледане на Трофеусите ми и да се опитвам да разбера всички малки социални интриги, които стават в аквариумите ми.
Трофеусите  се появиха като хоби за първи път в Германия в средата на седемдесетте години и малко по-късно това става и в САЩ. Но нека се върнем назад във времето, когато хората за първи път са влезли в контакт с тази необикновенна риба.


Трофеусите живеят заедно в скалистите плажове на цялото езеро Танганика в източна Африка. Повечето от вариантите предпочитат  дълбочина  от 0,5-1 м, така че ние говорим за много плитки води с изключение на duboisi, които винаги се намират на по-дълбоко ниво. Рибите са били известни на местните жители в продължение на няколко хиляди години и е била и все още храна за тях, обаче като деликатес. Причината за това е, че въпреки, че живее в плитките води, те се намират предимно в скалистите области, където благодарение на голямата си бързина много бързо се крият в тях и са доста трудоемки за улавяне.


Tropheus moorii – началото

 Първият път, в който учен се среща с трофеусите е през 17-ти век, когато Дж. С. Мур прави една от многото си от експедициите до езерото Танганика. По време на тях в 1895-96 той събира риби в южната част на езерото между Кинямколо и Мбити в Замбия и там той се натъкнал на една риба, която никога не бил виждал до тогава. Това била риба с тъпо чело, много  лъчи на гръбната и аналната перка. Цихлидата е описана от Мур като тъмнокафява и имала жълто петно зад на пекторалната перка. Тази риба била „маринована” и изпратена по-късно на Джордж Албърт Буленгер в Британскаия музей, който е направил научно описание на този нов за времето си вид. След като е направено подробно проучване те забелязали, че това е била и първата такава риба, която е имала в устата си хайвер. Отначало учените са мислели, че това е само субстракт от дъното, но в последствие разбрали и истината за тези причудливи цихлиди. След дълги дебати е взето решение този нов вид риба да се нарече Tropheus от гръцката дума Trophos, която означавала „ „приемане” или „пренесе”, а пък в чест на откривателя и е дадено името на Мур и така е възникнало името Tropheus moorii.




Annectens, беше нещо по-различно?



През 1900 година този вид Tropheus е открит и е изглеждал малко по-различно от вече откритите преди това трофеуси. Отново екземплярът е бил изпратен на Буленгер и той  му е дал името на Tropheus annectens. Малко по-късно през 1946 година Макс Пол изследва същата риба по внимателно и се стига до заключението, че разликите, които Буленгер нарича Tropheus moorii и Tropheus annectens не са достатъчни и този Tropheus annectens отново влиза в групата на moori, до събиране на достатъчно доказателства за този вид.




Tropheus duboisi

След тези два вида през 1957 година е открит следващият вид. Негов откривател е J.Dubois. Най-интересното тук,  е че този откривател отива да затвърди някои свои знания по други видове цихлиди и отсяда в село Bempa.  Там селяните му разказват за друг вид трофеус различен от Black Pemba, който е с оранжевата ивица и му казват, че има още един вид, който се намира в близост до тяхното село. Тогава те го завеждат на брегова ивица, която е около 300 метра и дълбочината на езерото е доста по-голяма от нормалното като се простира от 3 до 12 метра. Там Дюбоиз освен вече оранжевите трофеуси той вижда и новият вариант трофеус. Черно тяло, жълна ивица и синя глава. Тогава той съвсем ясно разбира, че е открил нов вид Трофеус. Разликата освен в окраската с вече откритите до тогава трофеуси, е че тялото им е доста по-заоблено. Устатата на този вид трофеус била по скоро в предната част на главата, а не ниско долу като при Трофеусите Муури. Обаче най-голямото му откритие за този вид, е че не са били толкова социално обединени на ята като повечето други открити видове Трофеуси Муури, а доста често се забелязвало, че са доста по самостоятелни като могат да бъдат в група по 100-200 риби, но така също и да се срещат и достатъчно разделени и могат да живеят самостоятелно без да се чувстват заплашени от нещо, дори като са единични екземпляри. Това нещо досега не е било виждано досега при нито един вид трофеус, които генетично в тях е заложено груповото предвиждване, търсене на храна и т.н. Този нов вид е изпратен на Marler, който го описва и му дава името Tropheus duboisi, на името на J.Dubois,  човекът който пръв открива този вид трофеус.




Brichardi и polli


През 1975 година Nelissen & Thys Van Den Audenaerde намират достатъчно доказателства за да опишат и създадат нова група наречена  Tropheus brichardi. Те са кръстени на известният Пиер Брихард през 1977 дава толкова много обстойно обяснение на този вид. Това са такива трофеуси, на които отлечителните им белези са вертикалните ивици върху тялото им. Малко по-късно благодарение на Дж. С. Акселрод и се описва вид трофеус, който до момента е бил сложен към групата на Муури, но поради доста големите различиня в опащната перка, която прилича на лира и сините си очи е бил изключен от тази група и е кръстен Tropheus polli. Акселрод дава и други отличителни значи по-които разграничава този вид трофеуси от Муури. Някои от тях са, че този вид трофеус живее на дълбочина от 6 до 8 метра, а не като Муури в по-плитките скалисти области. Той отбелязва, че Трофеус Поли има само 4 лъча в аналната си перка, а не от 5 до 7 както са при Трофеусите Муури.







Днес в науката се водят следните видове трофеуси Tropheus moorii, Tropheus brichardi, Tropheus duboisi, SP. “Ikola”, SP. “Black”, SP. “Red” и SP. “Mpimbwe”. Последните четири вида, които започват със SP са видове, които са обособени като самостоятелни, но науката си е оставила вратичка, която може да ги приобщи към някои от първита два вида.


SP. “Ikola”




SP. “Black”




SP. “Red”




SP. “Mpimbwe”